30 ноември 2016

Ходеща медитация

По книгата на Тик Нят Хан 
"Без кал няма лотоси"

Съществуват различни видове медитация - чрез съсредоточаване върху дишането, върху свещ, с броене, съзерцание, концентрация, трансценден-тална и пр. При повечето от тях се препоръчва уединение и заемане на определена поза. Прекарвате 15-20 минути, откъснати от света.

При Ходещата медитация на виетнамския дзен будист Тик Нят Хан тя се съчетава с ежедневната ни практика на придвижване от едно място до друго. Практично, нали?

Следва откъс от последната книга на автора "Без кал няма лотоси".

=  =  = 

В ежедневието си сме свикнали да препускаме. Търсим спокойствие, успехи и любов и постоянно тичаме, а стъпките ни са поредното средство за бягство от настоящето. Животът обаче е само в този миг; покоят е само в този миг. Да направите крачка, да потърсите убежище в стъпките си, означава да спрете да бягате. За онези от нас, които са свикнали постоянно да бягат, би било революция да стъпят и да спрат да бягат. Когато правим крачка, ако знаем как, покоят идва още в мига, в който нозете ни докоснат земята. Жалко би било да оставим цял ден да отмине, без да се насладим на стъпките си върху нея.

Вдишването обикновено е малко по-кратко от издишването. Докато вдишвате, можете да направите две крачки и да кажете: „Пристигнах, пристигнах“. Докато издишвате, можете да направите три крачки и да кажете: „У дома съм, у дома съм, у дома съм“. Това означава, че сте у дома в Настоящето, където можете да се докоснете до всички чудеса на живота. Би трябвало да можем да вървим с голяма нежност и щастие по тази красива планета. „Пристигнах, у дома съм“ не е декларация, а практика. Позволете си да се потопите дълбоко в Настоящето, защото животът е възможен само тук и сега и вие знаете, че сте способни да се докоснете до него тук и сега.

Може да сме изгубили свободата и независимостта си. Може да сме позволявали да ни избутват и издърпват далеч от настоящето. Сега трябва да се противопоставим на привичната енергия, която ни тласка към бягство. Трябва да върнем независимостта и свободата си, за да ходим като свободни хора по Земята. Свободата не означава политическа свобода. Тя означава свобода от миналото и бъдещето, от тревогите и страховете ни. Всяка стъпка може да бъде нашето освобождение. Съпротивляваме се и не позволяваме повече да ни отвличат. Искаме да бъдем свободни, защото знаем, че без свобода щастието и покоят са невъзможни. Буда казва, че свободата и стабилността са двете характеристики на нирвана. Представете си човек, който няма стабилност и свобода. Той никога няма да бъде щастлив. Това ходене ни помага да изградим стабилност и свобода, които да ни донесат благополучие и щастие.

Нека стъпките ви следват дъха, а не обратното. Дишането ви трябва да бъде естествено, а не напрегнато. Ако докато вдишвате, дробовете ви искат две крачки, направете точно две крачки. ако се чувствате по-добре с три крачки, дайте си три крачки при вдишване. Когато издишвате, слушайте дробовете си. Ако почувствате, че искате да направите още една крачка, направете я. Всяка стъпка трябва да бъде приятна.

Понякога е добре за практикувате в парк или друго красиво, тихо място. Това подхранва духа и укрепва осъзнатостта. Ходим бавно, но не прекалено, за да не бием на очи и да смущаваме околните. Това е своего рода невидима практика. Можем да се наслаждаваме на природата и на собственото си спокойствие. Когато видим нещо, което искаме да докоснем с осъзнатостта си - синьото небе, хълмовете, дърво или птица - просто спираме, но продължаваме да вдишваме и издишваме осъзнато.

Упражнявайте се да спирате, докато ходите. Ако се научите да го правите, ще можете да спирате и сред другите си ежедневни занимания, независимо дали чистите кухнята, поливате градината или закусвате.

Ако страдате от депресия, тя няма да си иде, докато не се научите да спирате. Живели сте по начин, който е подпомогнал депресията. Бягали сте, не сте си давали време за почивка, за да се отпуснете и да изживеете дълбоко ежедневието си. Всекидневното отделяне на време за осъзнато ходене може да ви помогне. Подредете живота си така, че да ходите осъзнато всеки ден. Добре е да го правите сами, но също така можете да практикувате ходеща медитация със сангха, за да получите нейната подкрепа. Можете да помолите приятел да дойде с вас или да хванете за ръка някое дете.

Би трябвало да можем да практикуваме осъзнато дишане и ходене навсякъде - у дома, на работното място, в училище, в болницата, даже в Конгреса. Преди няколко години предложихме обучение за конгресмени в столицата Вашингтон и сега някои от тях могат да практикуват ходеща медитация в Капитолия.

Докато вървите към автобусната спирка или отивате от една стая в друга, превърнете процеса в ходеща медитация. Дори около вас да е пълно с шум и вълнения, пак можете да ходите в ритъм със собственото си дишане. Даже и в хаоса на големия град можете да ходите спокойно, щастливо и с вътрешна усмивка. Това означава да живеете пълноценно всеки миг и всеки ден от живота си. Възможно е.

Ходенето при тази медитация е ходене за удоволствие от самото ходене. Не се водите от желание да стигнете някъде. Наслаждавате се на всяка крачка, която правите. Всяка стъпка ви връща у дома, Тук и Сега. Истинският ви дом е Настоящето, защото животът е възможен само в Този миг, само на Това място, само Тук и Сега. Всяка крачка трябва да ви напътства към покоя, към Настоящия момент.

Според учителя Линджи чудото не е да ходиш по вода или във въздуха, а да ходиш по Земята. Ходете така, че да бъдете истински живи и да намерите радост и щастие. Това е чудото, на което всеки е способен. Аз го правя всеки път, когато ходя, и вие също можете да го правите. С помощта на осъзнатост, концентрация и проникновение всяка ваша крачка по Земята се превръща в чудо. 


Вижте от същия автор: Всеки трябва да практикува съзнателност и Четирите аспекта на любовта

 . 

21 ноември 2016

Съмърсет Моъм и Рамана Махарши - среща на Запада и Изтока

Уилям Съмърсет Моъм 
(1874 - 1965 год.)

Английски белетрист и драматург, един от най-известните и най-високоплатени западни писатели през 30-те години на XX век (Уикипедия). Англичанин, роден в Париж, учил в Германия. Разузнавач в Швейцария и Русия. Пътува много, включително в Индия, Китай, Югоизточна Азия и Тихоокеанския регион.

Шри Рамана Махарши
(1879 - 1950 год.)

Индийски философ и гуру, определен от известния американски духовен учител Кен Уилбър като "най-великият мъдрец на 20-тото столетие". На 16-годишна възраст напуска дома си и се установява в полите на свещения хълм Аруначала в южна Индия. Около него се създава ашрам, където приема и разговаря с хора от цял свят до края на живота си.

- - -

През 1938 год. Симърсет Моъм посещава Раманашрамам, където се вижда с Махарши. Срещата продължада около час, през което време двамата се гледат втренчено и не казват нищо. Влиянието й върху Моъм е толкова силно, че до края на живота си я описва в две от произведенията си.

В един от най-известните си романи "Острието на бръснача", издаден през 1944 год. (Моъм е на 70), главен герой е Лари Даръл - млад американец, разтърсен от драматичната смърт на свой приятел по времето на Първата световна война. Разочарован от материалистичните и прагматични интереси на своите годеница и приятели, той тръгва на дълго пътешествие по света в търсене на смисъла на живота. Чете философска и религиозна литература, работи като миньор и земеделец, живее в манастир, скита се безцелно. Чува интересни неща за Индия и се отправя натам като моряк. Слиза от кораба в Бомбай без багажа си и не се връща. 

В продължение на две години обикаля цяла Индия в търсене на просветление. Казват му, че трябва да посети мъдреца Шри Ганеша в южната част. Стига до ашрама и влиза в залата. "Очаквах те" - казва Шри Ганеша. Оказва се, че мъдрецът знае всичко за него...

След две години в ашрама, Лари получава просветление.

Връща се в Америка и продължава живота си като шофьор на такси. 

- - -

През 1958 год. излиза сборник с пет есета на Моъм "Гледни точки", второто от които е "Светецът". В него авторът описва какво реално се е случило при срещата му с Рамана Махарши (прототип на Шри Ганеша). Следва извадка от текста на автора със съкращения:

"Тръгнахме рано една сутрин. След дълго, скучно пътуване по прашен, неравен път с волска кола, достигнахме Ашрама. Казаха ни, че Махарши ще ни види след малко. Носехме кошница с пресни плодове. Изведнъж ми прилоша и изгубих съзнание. Внесли ме в една колиба и ме поставили на дървен нар. Не зная колко време съм бил в безсъзнание. Когато се свестих, се чувствах твърде зле, за да се движа. Бяха съобщили на Махарши за случилото се и че не съм достатъчно добре, за да отида при него в залата, в която обикновено седеше, така че след малко той дойде при мен в колибата, придружен от двама или трима ученици. 

Махарши беше среден на ръст, с тъмно меден цвят на кожата, с ниско подстригани бели коса и брада. Въпреки че носеше само бяла препаска около бедрата, изглеждаше много чист и почти спретнат. Леко накуцваше и се подпираше на дървен бастун. Държеше се естествено и в същото време с достойнство. Изражението на лицето му беше весело, усмихнато, любезно. Поздрави с няколко сърдечни думи и седна на земята не далеч от нара, на който лежах.

След първите няколко минути, по време на които очите му с нежна мекост спряха върху лицето ми, той престана да ме гледа и втренчи поглед някъде встрани от мен, над рамото ми. Тялото му се вцепени. Остана така неподвижен около четвърт час; по-късно ми казаха, че се е концентрирал в медитация върху мен. Тогава се завърна, ако мога така да се изразя и отново ме погледна. Попита ме дали искам да кажа нещо или да му задам някакъв въпрос. Чувствах се слаб и зле и му го казах, при което той се усмихна и изрече: "Мълчанието също е разговор". Той извърна глава леко и възобнови концентрираната си медитация над рамото ми. Никой не каза нито дума; другите хора в колибата стояха до вратата с очи, приковани в него. След още четвърт час той се изправи, поклони се, усмихна се за сбогом и бавно, подпрян на бастуна си, накуцвайки напусна колибата, последван от учениците си.

Не знам дали вследствие на почивката или на медитацията на Свами, но със сигурност се почувствах много по-добре и след малко бях в състояние да отида в залата, където той седеше през деня и спеше през нощта. Беше дълга гола стая, с размери около петнадесет на осем метра. Имаше прозорци на всички стени, но надвисналият покрив затъмняваше светлината. Свами седеше на нисък подиум, върху който беше постлана тигрова кожа, а пред него имаше малък мангал, в който димеше ароматна пръчица. От време на време ученик пристъпваше и запалваше нова пръчица. Миризмата беше приятна. Обитателите на ашрама или привичните гости седяха с кръстосани крака на пода. Някои четяха, други медитираха. Двама непознати индуси дойдоха с кошница с плодове, поклониха се и я предложиха на Махарши. Той прие с леко кимване и направи знак на един ученик да я отнесе. Поговори любезно с чужденците и след това с друго кимване даде знак, че могат да се оттеглят. Те се поклониха още веднъж и седнаха сред останалите преданоотдадени. Свами навлезе в блажено състояние на медитация върху Безкрайността, която се нарича Самадхи. Лека тръпка сякаш премина през присъстващите. Тишината беше интензивна и впечатляваща. Имаш чувство, че нещо странно се случва, че те кара да задържиш дъха си. След известно време излязох на пръсти на залата."

- - -

А сега, "Равносметката" (Моъм има такава книга):

Семейна среда: и двамата имат бащи-юристи, осиротяват, когато са на 10-12 год. Отглеждат ги чичовците им.

Напускане на семейството: Моъм на 16 год. отива да учи литература и философия в Германия. Повече почти не живее в Англия. Махарши на 16 напуска семейството си, без да каже къде отива. Откриват го след няколко години в полите на хълма Аруначала. 

Образование: Моъм завършва литература, философия и медицина. Махарши - със средно образование, самоук.

Творчество: Моъм - десетки романи, пиеси, сборници с разкази и есета. Махарши - две малки книги, стихове, записани разговори с ученици.

Облекло: Моъм носи скъпи модни костюми, Махарши - цял живот само една бедрена препаска, бос.

Пари: Моъм е много богат, Махарши, след като се установява край Аруначала не докосва пари.

Храна и алкохол: Моъм - голям гастроном и пияч, Махарши - пълен вегетарианец.

Собственост: Моъм притежава апартаменти, вила на Ривиерата, колекция от скъпи картини на френски художници... Махарши - само един чайник за вода и пръчка за подпиране.

Сексуалност: Моъм е бисексуален, има две съпруги и дъщеря, както и дългогодишни връзки с двама мъже. Махарши няма връзки, семейство и деца.

Пътуване: Моъм обикаля половината свят, Махарши не се отдалечава на повече от 10-на километра от полите на Аруначала

Известност: и двамата към края на живота си са световно известни.

- - -

Не вземам страна, не знам на чие място бих искал да бъда...

А вие?


 . 

31 октомври 2016

Сътворението

Сътворението в Християнството.




Като християнин, приемам Библейското описание на Сътворението. Все пак, позволявам си да тълкувам някои от термините, които носят в себе си дълбока символика. 

В начало Бог създаде небето и земята [Битие 1:1]. 
"Небето" тук е символ на Духа, Непроявеното, а "земята" - на енергията, материята, проявеното.

...И стана вечер, и стана утро, ден първи [Битие 1:5].
Според Библията Бог Сътворява света за шест дни, но е ясно, че под "ден" се има предвид много по-голям период от време.

На места има проблеми с превода, например:

В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог [Йоан 1:1]. 
В древногръцкия оригинал на Евангелието на Йоан е използвана думата Логос (Λόγος), която има много по-богат смисъл от Слово.

И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие [Битие 1:26]. 
Оттук идва едно от най-големите недоразумения в представите ни за Бога. В горния цитат Бог има предвид Духа, Съзнанието, а не материята. Всъщност, древният човек създава Бог по свой образ и подобие, изобразявайки го с човешко тяло, най-често като Старец с бяла брада и строг поглед.

За това, как е представено Сътворението в Християнската религия е писано на безброй места.

По-малко се знае у нас как другите религии разглеждат този въпрос...  

Сътворението в Индуизма.



Тук ще се спра накратко на Идеята за Сътворението в две от основните направления в Индуизма - Санкхя и Веданта.

Върховната Реалност (Брахман)

Има една Абсолютна Истина, която стои зад вселената, една вечна, безкрайна и неизменна Реалност, наречена Брахман. Брахман означава Необятността, или този, който носи всичко и е основата на всички дхармични принципи (дхарма е санскритска дума, която обозначава законите на истината, които управляват вселената). Брахман е основополагащата субстанция на съществуването, проявеното и непроявеното, което не е материално, а духовно. Ние всички се появяваме от Брахман, пребиваваме в него и пак в него трябва да се завърнем накрая. Всички тези безкрайни и неизброими вселени не са нищо друго, освен вълните по морската шир на този безкраен Брахман.

Брахман е Съществуване-Съзнание-Блаженство (Сатчидананда). Съществува-щото трябва да е съзнателно, защото едно несъзнателно същество би било просто вещ, стеснен или ограничен обект. То не би имало независимо съществуване и следователно - реално битие. Съзнанието трябва да бъде щастливо, иначе то не ще желае да съществува. Едно клето и окаяно състояние на съзнанието естествено би го съсипало с течение на времето. Затова тези три фактора са в действителност един.

Ние познаваме Брахман, или Абсолютната Истина, само като станем едно с него, което означава единение със свещената основа на Съществуването отвъд измененията на имената и формите във външния свят. Всички ние имаме интуитивно усещане за тази върховна реалност и естествено се стремим към нея, щом се отдръпнем от своята егоистична въвлеченост. Мнозина големи мъдреци и йоги са я осъзнали и са станали безсмъртни.

Висшият Аз (Себе, Атман)

Както Брахман пронизва всички неща, така той съществува и вътре в нас като наша истинска същност. Като първичното състояние на създанията той е и нашата първична природа. Чистото съществуване е също Чисто Съзнание. Това е Атман, или Висшият Аз, който обитава в сърцата на всички същества.

Брахман и Атман, Абсолютът и Азът, не са две. Те са два начина за вглеждане в една и съща реалност, която е и в цялата вселена, и във всеки отделен човек. Безкрайният Брахман познава себе си като „Аз-съм-това-съм-Аз" (Аз съм Оня, Който съм [Изход 3:14]). Да познаем наистина Себе си, означава да познаем абсолютната истина, да познаем Брахман. Но реалният Аз не е личностно или ментално образувание, не е създание или вещ от какъвто и да е тип. Той е съществуването на Съзнанието, което трансцендира времето, мястото и индивида.

Да достигнем нашия Истински Аз е просто, но не и лесно. Необходимо е да бъдем спокойни в сърцата си и възприемчиви за неговата вътрешна светлина. Това е основата за медитация. Здравото, чисто и изпълнено с енергия тяло, праната и умът, са важни инструменти в това търсене.

Чисто Съзнание (Пуруша)

Съзнанието е върховният принцип, скрит зад вселената, която в своя удивителен порядък отразява механизмите на един Висш Разум. Чистото Съзнание е източникът на всяка субективност или усещане за Аза, посредством която ние се чувстваме живи и можем да действаме независимо. Всички ние се чувстваме като съзнателни индивиди, а не като прости обекти или инструменти. Това е нашата връзка с Пуруша вътре в нас, наречен също Атман, или Висш Аз.

Външният свят съществува, за да можем да изпитаме Пуруша. Светът, по същия начин, както обектите (да речем едно гърне), е наблюдаем феномен, който не може да съществува сам по себе си, а само за своя възприемател. Светът се основава на разума; той действа чрез ума и следва схемите на органичния закон, отразяващ стоящото зад него Чисто Съзнание.

Този Висш Аз обаче се различава от егото, или представата „Аз съм тялото", която в Санкхя се нарича ахамкара, или Аз-факторът. Пуруша не е въплътен аз, но чистата Аз-природа отвъд всяка обективност. Той не е част от мирозданието и не се състои от каквато и да е форма на материя - груба, фина или каузална. Той не е нито тялото, нито умът, които са взаимосвързани части на материята, а Чистото Съзнание, чрез което те действат, без то да бъде ограничено от тях. Пуруша е субстратът или съзнателната основа на всичко проявено, което сияе посредством неговата отразена светлина. Неговата светлина, отразена посредством ума, дава възможността за възприятие.

Макар Пуруша да се нарича фигуративно „той", ние трябва да помним, че той има своя собствена Шакти, или сила на виждането, като свой аспект от женски род. Тъй като е съзнателен субект, ние не можем да наречем Пуруша „това", макар че той не е ограничен от род или някакви други външни разграничения, тъй като е отвъд всяка форма. 

Бог - Космическият Върховен Господар (Ишвара)

Бог, Космическият Господар и Творец, се нарича Ишвара на санскрит. Ишвара е силата, която сътворява, поддържа и разрушава света чрез трите форми на Брахма, Вишну и Шива и техните сили от женски род - Сарасвати, Лакшми и Кали. Ишвара управлява световете, надзирава действието на механизмите на закона на кармата и подпомага всички души в тяхната еволюция от невежество към просветление.

Макар Ишвара да е понятие, сходно с Бог в западната култура, трябва да се отбележи, че Ишвара действа чрез различни Богове и Богини като Едничкият Творец, който има разнообразни и особени форми. Ишвара има множество различни имена, функции и начини, по които да бъде почитан. Ишвара може да бъде почитан в женския аспект на Ишвари, Божествената Майка, която е предпочитаната форма в много йогически пътища, особено в тантристките.

Ишвара не е изброен сред двадесет и четирите принципа на класическата Санкхя. Обаче системата Йога, възприета от Аюрведа, въвежда Ишвара като допълнителен космически принцип, особен Пуруша, който обладава съвършен интелект. Ишвара е първоначалният учител, или гуру, за всички души и източникът на духовните учения на Ведите. Аюрведа разпознава Бог като творецът и водачът, към който всички ние се обръщаме за напътствия и изцеление. Търсенето на божията благодат е неразделна част от аюрведичната практика и аюрведичният лекар трябва да се стреми да съдейства на божествената воля и да й служи.

Двадесет и четирите космични принципа (Таттви)

Тези двадесет и четири принципа (таттвас) са отговорни за структурата на вселената на всички равнища. Те са основата на трите тела, петте коши и седемте чакри на нашето индивидуално съществуване.

1. Първоприродата (Пракрити)

Има една върховна субстанция зад всичко възприемаемо във вселената на материята и съзнанието, която е отговорна за всички качества и енергии, наблюдавани от нас. Тази праматерия или световна майка е наречена Пракрити и е основният субстрат на вселената - и груб, и фин. Пракрити е първичната форма на материята или обектния свят, непроявената същност или лишеният от вътрешни саморазличия потенциал на всичко, което може да се прояви в име, форма и действие. Пракрити не е материя в грубия смисъл на твърда обектност, а като възможността за изпитване от ума. Тя е материал в смисъл, че е инструмент за Съзнателното Същество, или Пуруша. Пракрити (Първичната Материя) е неодушевена (т. е. не обладава съзнание сама по себе си), лишена от съзнателната сила, или шакти, на Пуруша, която да я оживява.

Като по-фина от ума, който е неин продукт, съществуването на Пракрити, с нейната идеална природа, може да бъде само логически изведено. Трябва да отбележим обаче, че Пракрити е различна от Брахман, който е субстанцията не само на проявения свят, както Пракрити, но и на Чистото Съзнание, Пуруша. Брахман стои и зад Пуруша, и зад Пракрити, които са силите на съзнателността и несъзнаваното, вътрешно присъщи нему. По тази причина за Брахман понякога се говори като за Нара Пракрити, или Върховната природа, неизменната природа отвъд нашата изменчива проявеност.

Пракрити означава „първата действаща сила" и нейните качества насочват цялостното космическо движение. Тя предоставя суровия материал, от който са изградени различните светове и нашите тела. Освен това е носител на кармите и санскарите (предразположенията), чрез които живите същества идват на бял свят и формира субстрата на техните умове. Затова Пракрити се нарича също „Непроявена", или Авякта. Тя съдържа в спяща форма всичко, което може да се прояви. На равнището на Пракрити всички същества и всички светове могат да се възприемат като чисти потенциали.

Като майката на света, който е породен от нейната субстанция, за Пракрити често се говори в женски род. Пракрити и нейната проявеност съществуват, за да дадат опитност на Пуруша, така че той да може да овладее себе си и да стигне до разбиране на своята собствена природа. Тя е като майка, която безкористно се грижи за своето дете и му отправя предизвикателства, за да подпомогне неговия растеж. Аюрведа разпознава Пракрити като основата на нашето въплъщение и опит на всички равнища. Всеки един от нас има индивидуална телесна пракрити, или натура, която се състои от нашето телесно състояние и една психическа Пракрити - състоянието на нашия ум и сърце. Пракрити се състои от трите първични качества - саттва, раджас и тамас, качествата на светлината, енергията и материята, чрез които тя обладава интелекта, жизнеността и силата да създава материални форми. Тези три качества на пракрити са основата на всички други таттви.

2. Космическият интелект (Махат)

Всички прояви се осъществяват посредством един основополагащ органически космичен разум. В началото на сътворението се появява космическият ум, за да сътвори света. Той съдържа в себе си всичките закони и принципи, дхармите, които проявеността трябва да следва. Тази вселена възниква първо като медитация на космическия интелект и едва по-късно приема външни форми. Махат, или Космическият Интелект, следователно е проявената форма на Пракрити, или Пракрити в действие. Той е Пракрити, оформена чрез Божията воля.

Махат буквално означава „великият" и обозначава великите принципи на истината, които стоят в основата на живота. Реалността на Махат е тази на идеално творение, което трансцендира времето, на номиналното в противоположност на феноменалната реалност. Махат е Божественият Ум. Чрез Махат възникват времето, пространството, Божественото Слово и семената на различаването. Той е утробата на цялото Мироздание. Все пак дори Махат, космическият интелект, не е съзнателен сам по себе си, а действа чрез отразената светлина на Пуруша, или Чистото Съзнание.

В индивидуалната душа Махат става Буддхи, силата на интелекта, чрез който ние можем да различим истина от лъжа, правилно от погрешно и вечното от преходното. Буддхи е ключовата способност на нашата природа, чрез която ние можем да разкрием истинската природа на нещата извън тяхната променлива външност. Той е интелектът на индивидуалната душа. Буддхи е частта от ума, която може да стане просветлена и да разкрие Висшия Аз, щом бъде пренасочена от външните привързаности.

Махат и буддхи са интелигентната част от ума. В това си значение „умът", или интелектът, е източникът на цялата вселена.

3. Егото (Ахамкара)

Целият процес на проявяване протича като разделение, чрез което се появяват отделни същества и различни обекти. За да осигури множествеността, космическото мироздание работи чрез разнообразни отделни единици или индивидуални самоличности, които са основата на егото.

Ахамкара означава буквално „аз-изфабрикуване", тъй като егото е процес, а не вътрешно присъща реалност. То е серия от разделящи мисли, но не и нещо реално само по себе си. Егото е необходима сила на разделението, вътрешно присъща на природата, един еволюционен стадий, но не представлява основополагащата истина или природа на създанията. То дава възможност на душата да се отъждествява с различни тела, но не разкрива нашия Истински Аз, който е Съзнателност отвъд всякаква въплътеност.

Чрез егото основните скрити енергии на природата (Пракрити) и фундаменталните закони, налични в космичния интелект (Махат), приемат специфични форми. В съответствие с резкия фокус на егото основните качества на Природата се разпределят в три групи по пет: петте сетива, петте органа на действието и петте елемента. Те възникват от ахамкара чрез трите гуни - саттва, раджас и тамас. Егото създава ума и сетивата, които са инструментите, предоставящи възможност на индивида да функционира. Затова егото представлява външният аспект на ума, докато буддхи, или интелектът, е неговият вътрешен аспект. Докато обаче не се научим как да медитираме, буддхи остава във владение на егото.

4. Външният ум (Манас)

Проявяването на света става чрез различни индивидуални менталности или насочени навън умове. Когато погледне навън, егото автоматично проектира един сетивен ум. След това умът поражда петте сетива и петте органа на действието. Външният ум е сам по себе си шестият сетивен орган и шестият моторен орган и неговата работа е да координира двата вида органи. Трябва да е налице една основна сила на вниманието, която да позволи координирането на сетивните и моторните органи. Такава е ролята на манас, който е централно превключвателно табло за сетивата. Манас означава формулиращият принцип (от корена „ман", придавам форма) и е принципът на емоцията, усещането и въображението.

Манас възниква от общите саттвични и раджасични качества на ахамкара. Той обладава саттва (силата на просветлението), която действа чрез сетивните органи, но също и раджас (силата на действието), която работи чрез моторните органи. Това позволява на манас да координира и сетивните, и моторните органи, които възникват от специфичните саттвични и раджасични качества на ахамкара, както са отразени чрез петте елемента.

Пракрити, Буддхи, Ахамкара и Манас

Тези четири принципа формират субектния аспект на сътворението. Ние имаме една основна психическа природа, един интелект, едно его и един сетивен ум. Те работят заедно. Докато не изучим изкуството на медитацията, ние не сме в състояние да ги различаваме.

Според Санкхя самият ум е нещо материално. Той може да бъде наблюдаван като обект и не е истинският източник на Съзнанието. Нашите сетивни възприятия е лесно да бъдат видени като обекти, но ние можем да наблюдаваме и нашите емоции и мисли, което означава, че по същия начин те са нещо външно за нашия Истински Аз. Дори егото може да бъде наблюдавано, както когато се вглеждаме в нашата гордост или страх, което показва, че и то е обект и не е нашият Истински Аз, който е само Чиста Съзнателност. Йога ни показва как да се придвижим от ума и всички негови въвличания към този винаги свободен Вътрешен Аз (Системата Йога въвежда един четвърти аспект на ума, наречен Читта. С него се обозначава общото ментално поле като цяло, на което Буддхи, Ахамкара и Манас са функции. Той може да бъде идентифициран с нашата ментална Пракрити, макар някои мислители да го поставят в полето на Буддхи, а други в полето на Манас).

5-9. Сетивните потенциали или фини елементи (Петте Танматри)

Трите гуни са каузалните енергии на мирозданието, които стоят зад ума и те се състоят само от качества или идеи - равновесие (саттва), движение (раджас) и съпротивление (тамас). На едно фино равнище те пораждат нова серия от субстанции, форми или впечатления. Това са коренните енергии на звука, осезанието, цвета, вкуса и мириса. Те са наречени танматри, „първични мери" и получават имената си от своите съответни сетивни качества:
1) танматра на звука - етер
2) танматра на осезанието - въздух
3) танматра на цвета - огън
4) танматра на вкуса - вода
5) танматра на мириса - земя.

Танматрите са по-фини от нашите обичайни физически усещания, които извличаме от тях. Те могат да бъдат изпитани непосредствено в ума като петте главни начина за познание на реалността.

На едно фино ниво те се излъчват от всички неща в света. Те са фините форми на петте елемента преди тяхното обособяване в груби обекти. По тази причина понякога биват наричани „тънките елементи". Танматрите са свързани с прана, жизнената сила, която е фината енергия зад елементите. 

Танматрите показват базисната петорна структура на космоса. Не може да има шести сетивен орган или шести елемент, защото няма танматра, която да му даде възможност да се прояви. Такива първични енергии са необходими за осигуряването на координацията на сетивните органи със сетивните обекти. Ние можем да възприемаме различни сетивни обекти с нашите сетивни органи, защото и органите, и техните обекти са продукти на танматрите, които те излъчват.

Макар танматрите да създават проявените светове, в своята семенна форма, в която те се сливат обратно в гуните, те създават каузалния или идеалния свят, светът на идеите, предхождащи всяко въплъщение.

10-14. Петте сетивни органа (Панча Джнанендрияни)

Сетивните органи представят петте потенциала за изпитване на външния свят, които са латентни в умовете ни. Те са не само индивидуални, но и космични и просто се разполагат в сетивните органи на различните същества. Сетивните органи пронизват космическия етер и се проявяват в индивидуалните същества. Те се обособяват и развиват чрез процеса на космическа еволюция. Всеки съответства на определено сетивно качество (танматра) и елемент:
1) ухо - орган на звука - етер
2) кожа - орган на осезанието - въздух
3) око - орган на зрението - огън
4) език - орган на вкуса - вода
5) нос - орган на обонянието - земя.

Сетивните органи, наречени също органи на познанието, са само възприемащи, не и изразяващи. Тяхната дейност се осъществява чрез съответните органи на действието. Сетивните органи са носителите, чрез които ние възприемаме танматрите, които ни захранват на едно фино равнище, фините или външните форми на тези органи съществуват и отвъд ограниченията на физическото тяло и тяхното действие поражда свръхсетивното (екстрасензорното) възприятие.

15-19. Петте моторни органа - (Панча Кармендрияни)

Петте органа на действието съответстват на петте сетивни органа и на петте елемента:
1) уста (изразяване) - етер-звук
2) ръка (хващане) - въздух-осезание
3) ходила (придвижване) - огън-зрение
4) пикочно-полови органи (изхвърляне) - вода-вкус
5) анус (отделяне) - земя-мирис.

Петте органа на действието, или моторните органи, дават възможност да се осъществят различните видове действия, физическите органи са само структури, които им позволяват да функционират във физическия свят. Тялото е носител, предназначен да даде възможност определени действия да бъдат изпълнени, да позволи на ума да натрупа опит. Тези потенциали за действие се срещат навсякъде в природата и се проявяват по много различни начини. Телесните различия между нас е само един от тях. Съществуват и фини или вътрешни форми на тези органи, които позволяват пряко действие с ума и психически сили като телекинезата (действие чрез мисъл или от разстояние).

Моторните органи са само изразяващи, а не възприемащи. Тяхната способност за възприемане се осъществява чрез сетивните органи. Моторните органи са свързани повече с петте груби елемента, чрез които те действат, докато сетивните органи съответстват повече на танматрите, или тънките елементи. Моторните органи отразяват активността на прана, или жизнената сила.

20-24. Петте елемента (Панча Махабхутани)

Петте първоелемента са земя, вода, огън, въздух и етер. Те представят твърдите, течните, лъчистите, газообразните и етеричните форми на материята, които изграждат външния свят на опита, включително физическото тяло. Сетивните органи и органите на действието изпълняват чрез тях съответно своите възприемателни и действени роли.

Все пак елементите като принципи на плътността се прилагат към всички посредници и имат своите действия, свързани с ума, както и с жизнената сила. Земята, от една страна, е абсолютно плътен посредник, който не позволява видими движения. От друга страна, етерът е абсолютно фин или възприемащ посредник, който позволява съвършена свобода на движенията. Между тези два полюса са всички възможни степени на плътност, даващи възможност за реализиране на пълния диапазон от преживявания и за проявяването на всички идеи. Самите пет елемента са също манифестации на идеите. Те са различни плътности или полета на изразяване на различни идеи:
1) Земята манифестира идеята за плътността или стабилността, оказвайки съпротивление при действие.
2) Водата манифестира идеята за течливостта или течението, което осигурява условия за живот.
3) Огънят манифестира идеята за светлината, осигуряваща възможност за възприятие и за придвижване от място на място.
4) Въздухът манифестира идеята за финото движение, проявявайки идеите за насоченост, скорост и промяна и давайки основа на мисълта.
5) Етерът манифестира идеята за връзката, като дава възможност за взаимообмен между материалните посредници, общуване и самоизразяване.

С други думи, етерът манифестира идеята за пространството, въздухът - за времето, огънят - за светлината, водата - за живота, земята - за формата. Подобно на различните линии и цветове, с които борави художникът, те са различните посредници, необходими на Космическия Интелект, за да изрази себе си.

Петте елемента могат да означават не само своите груби форми, но и фините и каузални форми, техните сетивни съответствия и основополагащи представи, което позволява на елементите да обхващат всички сили на манифестирането на душата, ума и тялото. По този начин петте елемента са модел за всички субстанции във вселената. Понякога Пракрити бива разглеждана като състояща се от петте елемента, като Пуруша или Атман е шестият елемент, елементът на Чистото Съзнание.

Двадесет и четирите принципа са не само карти на вселената, те са карти и на душата.


Пуруша
Ишвара - Космическият
Господар
Пракрити - 3 Гуни
Каузално тяло
Махат, Буддхи
- индивидуална душа
Его, Ахамкара
Фино тяло
Външен ум, Манас, 5 прани
5 танматри (тънки елемента)
5 фини моторни органа
5 фини сетивни органа
Физическо тяло
Трите Доши (вятър, огън, вода)
5 груби сетивни органа
5 груби моторни органа
5 груби елемента


Източник:  Интернет, книгата на Дейвид Фроли "Йога и Аюрведа"


 .