11 февруари 2016

Егото


По "Силата на Настоящето" 
на Екхарт Толе

Повечето от така наречените нещастия в живота на хората се дължат на несъзнанието. Човек си ги създава сам, или по-точно, създава ги егото. Тези неща аз понякога наричам "драма". Когато сте напълно съзнаващи, драмата вече не се появява в живота ви. Нека ви припомня накратко как действа егото и как то създава драма.

Егото е ненаблюдаваният ум, който управлява живота ви, когато не присъствате като наблюдаващо съзнание, като свидетел. Егото се възприема като отделна отломка в една враждебна вселена, без истинска вътрешна връзка с което и да е друго същество, заобиколено от себеподобни, в които или вижда потенциална опасност, или се опитва да ги използва за собствените си цели. Основните модели на егото са предназначени да се борят с дълбоко вкоренения му страх и чувство за недостатъчност. Такива модели са съпротивата, контролът, властта, алчността, самоотбраната, нападението. Някои от стратегиите на егото са много хитри, но те никога не разрешават проблемите му, просто защото самото его е проблемът.

Когато егото се събере с друго его - било то във връзка между двама души, или в организация, или в институция, рано или късно се случват "лоши" неща - някакъв вид драма под формата на конфликт, проблеми, борба за власт, емоционално или физическо насилие и т.н. Тук се включва колективното зло - войната, геноцидът и експлоатацията, които се дължат на масовото несъзнание. Освен това много видове болести се причиняват от постоянната съпротива на егото, която създава препятствия и задръствания пред протичането на енергията в тялото. Когато възстановите връзката си с Битието и вече не сте под командването на ума, вие преставате да създавате тези неща. Вече не създавате драми и не участвате в тях.

Когато едно его се събере с друго или с повече, резултатът е един или друг вид драма. Но дори да живеете съвсем сами, пак ще създавате своята собствена драма. Когато се самосъжалявате, това е драма. Когато изпитвате вина или тревога, това е драма. Когато позволявате на миналото или на бъдещето да затъмнят настоящето, създавате време - психическо време, материалът, от който се състои драмата. Винаги, когато пренебрегвате настоящия момент, като не му позволявате да бъде такъв, какъвто е, създавате драма.

Повечето хора са влюбени в своята конкретна житейска драма. Тяхната история е тяхната самоличност. Егото управлява живота им. Цялото им самосъзнание е вложено в него. Дори обикновено неуспешното им търсене на отговори, решения или изцеление се превръща в част от драмата. Краят на драмата е това, от което най-силно се страхуват и срещу което най-много се съпротивляват. Докато са едно и също с ума си, те най-много се страхуват и противят срещу своето собствено Пробуждане.

Когато приемате изцяло това, което е, това е краят на всички възможни драми в живота ви. Вече никой няма да може да се скара с вас, колкото и да се опитва. Не можеш да се скараш с изцяло съзнаващ човек. Спорът предполага себеотъждествяване с ума и с неговата позиция, както и съпротива и реакция срещу позицията на другия. Така полярните противоположности взаимно се енергитизират. Такъв е механизмът на несъзнанието. Вие все така можете да изразите становището си ясно и твърдо, но зад него няма да има сила на реакция, няма да има отбрана или нападение, затова то няма да се превърне в драма. Когато сте напълно съзнаващи, конфликтите свършват. "Човек, който е в единство със себе си, никога не може да помисли за конфликт", пише в "Курс на чудесата". Това се отнася не само до конфликтите с другите, но с още по-голяма сила за конфликтите вътре във вас, които изчезват, когато изчезне сблъсъкът между исканията и очакванията на ума и онова, което е.




 .