06 декември 2017

„Аз“ и „мое“ са измамни идеи


По Аз съм ТОВА на 
Шри Нисаргадатта Махарадж


Въпрос: Аз съм много привързан към моето семейство и собственост. Как мога да победя тази привързаност?
Махарадж: Тази привързаност е породена заедно с усещането за „мен“ и „мое“. Открий истинското значение на тези думи и ще бъдеш свободен от всички окови. Ти имаш ум, който е разстлан във времето. Едно след друго ти се случват много неща и паметта за тях остава. В това няма нищо лошо. Проблемът се появява само, ако споменът за миналите болки и удоволствия (които са присъщи на органичния живот) останат като рефлекс, който управлява поведението ни. Този рефлекс си присвоява формата на „аз“ и използва тялото и ума за своите цели, които неизменно са търсене на удоволствие и избягване на болка. Когато разпознаеш същността на този „аз“, който е набор от желания и страхове, изпълнен с усещане за „мое", обхващащ всички неща и хора, които са му нужни за неговата цел, а именно да бяга от болката и да търси удоволствието, тогава ща разбереш, че „аз“ и „мое“ са погрешни идеи, които нямат основа в реалността. Те са създадени от ума, но управляват своя създател дотогава, докато той ги приема за истински. Когато бъдат поставени под въпрос, те се разтварят.
„Аз“ и „мое“ сами по себе си не могат да съществуват. Те се нуждаят от опора, каквато намират в тялото. Тялото става тяхна отправна точка. Когато говорите за „моя" съпруг, „моите“ деца, вие имате предвид съпруга и децата на тялото. Откажете се от идеята, че сте тялото и се изправете пред въпроса „Кой съм аз?“. Моментално ще започне процес, който ще ви върне към реалността, или по-точно, ще отведе ума в реалността. Вие само не трябва да се страхувате.

В: От какво трябва да се страхувам?
М: Идеите за „мен“ и „мое“ трябва да си отидат, за да може Реалността да е. Те ще си отидат, ако им позволите. Тогава отново се появява вашето естествено състояние, в което вие не сте нито тяло, нито ум, където няма „мен“ и „мое“, едно съвсем различно състояние. То е чиста осъзнатост за това, че си, но без идеите, че си това или онова, без никакво себеотъждествяване с нещо определено или общо. В тази чиста светлина на съзнание няма нищо, няма дори идеята за нищо. Има само светлина.

В: Има хора, които обичам. Трябва ли да се откажа от тях?
М: Просто остави твоето вкопчване в тях да си отиде. Останалото зависи от тях. Те може да загубят или не интерес към теб.

В: Как биха могли? Те не са ли мои?
М: Те са на твоето тяло, а не на теб. Или, казано по-добре, няма нищо, което да не е твое.

В: А какво ще стане с моята собственост?
М: Когато вече не съществува „мое“, за каква собственост става въпрос?

В: Моля, кажете ми, трябва ли да загубя всичко, когато загубя този „аз“?
М: Възможно е да го загубиш, възможно е и да не го загубиш. На теб ще ти е все едно. Твоята загуба ще е печалба за някого. Ти нямаш нищо против.

В: Ако не ме интересува, ще загубя всичко.
М: Щом нямаш нищо, нямаш проблеми.

В: Ще имам проблем с оцеляването.
М: Това е проблем на тялото и той ще бъде разрешен чрез ядене, пиене и сън. Има достатъчно за всички, ако бъде споделено.

В: Нашето общество се гради на придобиване, а не на споделяне.
М: Чрез споделянето ще го промениш.

В: Нямам усещането, че споделям. Но плащам данъци за моята собственост.
М: Това не е същото като доброволното споделяне. Обществото няма да се промени по принуда. Изисква се промяна в сърцето. Разбери, че нищо не е твоя собственост, че всичко принадлежи на всички. Само тогава обществото ще се промени.

В: Разбирането на един човек няма да помогне особено на развитието на света.
М: Въздействието върху света, в който живееш, ще е дълбоко. Това ще бъде един здрав и щастлив свет, който ще излъчва и общува, ще расте и ще се разширява. Огромна е силата на истинското Сърце.

В: Моля, кажете ни още.
М: Говоренето не е моето хоби. Понякога говоря, понякога не. Моето говорене е част от настоящата ситуация и не зависи от мен. Когато има ситуация, в която трябва да говоря, аз чувам себе си да говоря. В друга ситуация може да не чуя себе си да говоря. За мен е все едно. Дали говоря или не, светлината и любовта на съществото, което съм не се променят, нито са под мой контрол. Те са и аз знам, че те са. Има радостна осъзнатост, но няма някой, който да е радостен. Разбира се, има усещане за идентичност, но това е идентичността със следите на паметта, каквато е идентичността на последователността от картини върху един вечно присъстващ екран. Без светлина и екран не може да има картини. Когато знаеш, че картината е игра на светлината върху екрана, се освобождаваш от идеята, че картината е реална. Всичко, което трябва да направиш, е да разбереш, че ти обичаш Себето и че Себето те обича, и че усещането за „аз съм“ е връзката между двама ви - признак на идентичност, въпреки очевидното разнообразие. Погледни на „аз съм“ като на знак на любовта между вътрешното и външното, реалното и появяващото се. Както в един сън всичко е различно, освен усещането за „аз“, което ти дава способността да кажеш „аз сънувам“, така усещането за „аз съм“ ти дава възможността да кажеш „аз отново съм моето истинско Себе“. Аз не правя нищо и нищо не се извършва върху мен. Аз съм каквото съм и нищо не може да ми въздейства. Външно изглежда, че завися от всичко, но в действителност всичко зависи от мен.

В: Как е възможно да казвате, че не правите нищо? Не говорите ли с мен?
М: Нямам усещането, че говоря. Случва се говорене и това е всичко.

В: Аз говоря.
М: Наистина ли? Ти се чуваш, че говориш и казваш „аз говоря“.

В: Всеки казва „аз работя“, „аз идвам“, „аз отивам“.
М: Нямам възражения по отношение на разговорите на вашия език, но те изкривяват и разрушават реалността. По-точният израз би бил: „Има говорене, работене, идване и отиване“. Понеже, за да се случи нещо, трябва да има съвпадение в цялата вселена. Погрешно е да се смята, че едно определено нещо може да причини дадено събитие. Всяка причина е универсална, всеобхватна. Ако цялата вселена не допринасяше за създаването и оцеляването на вашето тяло, то не би съществувало. Напълно осъзнавам, че нещата се случват така, както се случват, понеже светът е такъв, какъвто е. За да въздействам на линията на събитията, трябва да внеса нов елемент в света и такъв фактор може да съм само аз самият, силата на любовта и разбирането, събрани в мен.
Когато тялото се роди, му се случват много неща и вие вземате участие в тях, защото приемате себе си за тяло. Вие сте като човек, който е на кино и гледа филм, смеейки се и плачейки според действието във филма, въпреки че е напълно наясно, че през цялото време той седи на мястото си, а филмът е само игра на светлината. Достатъчно е да преместиш погледа си от екрана към себе си, за да разрушиш заклинанието. Начинът на живот, по който живеете - който е поредица от физически и умствени събития, приключва, когато тялото умре. Той може да приключи още в този момент, без да се чака смъртта на тялото. Достатъчно е да преместите вниманието си към Себето и да го поддържате там. Всичко се случва сякаш има мистична сила, която създава и движи нещата. Осъзнайте, че вие не сте движещият се, а сте само наблюдател, и ще бъдете в покой.

В: Тази сила отделна ли е от мен?
М: Разбира се, че не. Но трябва да започнеш от това да си безпристрастен наблюдател. Само тогава ще осъзнаеш цялостното си същество на универсален, всеобхватен, деятел и дарител на любов. Докато си заплетен в превратностите на определена личност, не можеш да видиш нищо извън нея. Но в крайна сметка ще стигнеш до това да разбереш, че не си нито индивидуален, нито универсален, а си отвъд двете. Както писецът на писалката може да нарисува безброй картини, така безразмерният писец на осъзнатостта рисува съдържанието на огромната Вселена. Открий този писец и се освободи.

В: От какво съм създал този свят?
М: От собствените си спомени. Докато си в невежество по отношение на себе си като създател, твоят свят ще е ограничен и повтарящ се. Щом отидеш отвъд отъждествяването на себе си със своето минало, ще си свободен да създадеш един нов свят от хармония и красота. Или просто остани отвъд съществуването и несъществуването.

В: Какво ще остане от мен, ако оставя спомените да си отидат?
М: Нищо няма да остане.

В: Страх ме е.
М: Ще се страхуваш, докато не изживееш свободата и нейната благодат. Разбира се, някои спомени са необходими, за да идентифицираш и направляваш тялото, и тези спомени ще останат, но изчезва привързаността към тялото. То вече не е основа за желания и страхове. Всичко това не е особено трудно за разбиране и практикуване, но в теб трябва да има интерес. Нищо не може да се направи без интерес.
Щом разбереш, че си наръч спомени, свързани заедно от привързаността, излез отвън и погледни отстрани. Може би за пръв път ще възприемеш нещо, което не е спомен. Спираш да бъдеш господин еди-кой си, зает със собствените си дейности. Най-накрая си в покой. Разбираш, че никога не е имало нищо погрешно в света - освен самия теб, и сега всичко свършва. Повече никога няма да се хванеш в мрежата на желанията, породени от невежеството.



 .