18 декември 2017

Напредък в духовния живот


По Аз съм ТОВА на 
Шри Нисаргадатта Махарадж


Въпрос: Ние сме две момичета от Англия на посещение в Индия. Знаем съвсем малко за йога и сме тук понеже ни казаха, че духовният учител играе важна роля в живота на индийците.
Махарадж: Добре дошли сте. Тук няма да откриете нищо ново. Работата, която вършим е вечна. Тя е била същата преди десет хиляди години и ще бъде същата след десет хиляди години. Минават векове, а човешкият проблем не се променя - проблемът със страданието и неговото прекратяване.

В: Как решихте да станете учител?
М: Направиха ме такъв, като започнаха да ме наричат така. Кой съм аз, че да уча, и кого? Това, което съм аз, си ти, и което си ти, съм аз. "Аз съм" е общо за всички нас. Отвъд "аз съм" е необятността от любов и светлина. Ние не ги виждаме, защото гледаме другаде. Аз мога само да посоча небето, вие сами трябва да видите звездите. На някои им отнема повече време, преди да видят звездите, на други по-малко. Зависи от яснотата на тяхното виждане и тяхната искреност в търсенето. Тези две неща трябва да са от вас, аз мога само да ви окуража.

В: Какво се очаква да правя, след като стана ученичка?
М: Всеки учител има свои методи. Той обикновено следва модел на учението на неговия гуру и начина, по който самият той се е реализирал, както и използва своя собствена терминология. В тази рамка той също прави известни промени според личността на ученика. Ученикът е напълно свободен да мисли и разпитва. Той бива окуражаван да изследва съдържанието на сърцето си. Той трябва да е абсолютно убеден в позицията и компетентността на своя гуру, в противен случай няма да има абсолютна вяра и действията му няма да са цялостни. Абсолютът вътре във вас е този, който ще ви отведе до Абсолюта отвъд вас. Решаващи за себереализацията са абсолютната истина, абсолютната любов, безкористността. Те могат да бъдат постигнати с искреност.

В: Разбирам, че човек трябва да се откаже от семейството и притежанията си, за да стане ученик.
М: Зависи от гуру. Някои очакват техните по-зрели ученици да станат аскети и отшелници, а някои ги окуражават да водят семеен живот с неговите задължения. Повечето смятат, че семейният живот е по-труден от отречението и затова е по-подходящ за по-зрелите и по-добре балансирани личности. Може би за ранните етапи на ученичество е препоръчителен монашеският живот. Затова в индуиската култура се очаква учениците до 25-годишна възраст да живеят като монаси - в бедност, целомъдрие и послушание. Така им се дава шанс да изградят характер, който да им даде възможност да се справят с трудностите и съблазните на семейния живот.

В: Кои са хората в тази стая? Те ваши ученици ли са?
М: Питай тях. Човек не става ученик чрез думи, а в тихата дълбочина на съществуването си. Човек не избира да стане ученик, Това е повече въпрос на съдба, отколкото на собствено желание. Няма особено значение кой е учителят - всички учители ви желаят доброто. Ученикът има значение - неговата честност и искреност. Истинският ученик винаги ще намери истински учител.

В: Мога да видя красотата и да усетя благодатта на живот, посветен на търсенето на истината под ръководството на компетентен и любящ учител. За жалост ние трябва да се върнем в Англия.
М: Разстоянието няма значение. Ако желанията са силни и истински, те ще моделират живота ви така, че да се изпълнят. Посей семената и остави покълването им на подходящото време.

В: Какви са знаците за напредък в духовното развитие?
М: Свободата от всякаква тревожност. Усещане за лекота и радост. Дълбок вътрешен покой и изобилие от външна енергия.

В: Как ги постигнахте?
М: Открих ги в святото присъствие на моя гуру. Самият аз нищо не съм правил. Той ми каза да бъда тих и аз го правех, доколкото можех.

В: Вашето присъствие също ли е толкова силно, колкото неговото?
М: Откъде да знам? За мен единственото присъствие е неговото. Ако сте с мен, вие сте с него.

В: Всеки гуру ме отпраща към неговия гуру. Къде е началната точка?
М: Съществува сила във Вселената, която работи за просветление и освобождение. Ние я наричаме Садашива - този, който винаги присъства в сърцата на хората. Тя е обединяващ фактор. Обединяването освобождава. Свободата обединява. В крайна сметка нищо не е мое или ваше - всичко е наше. Просто бъдете със себе си и ще бъдете едно с всички, цялата Вселена ще бъде ваш дом.

В: Искате да кажете, че всички тези прекрасни неща ще се случат само с простото пребиваване в "аз съм"?
М: Простото е несъмнено, а не сложното. Хората някак си не вярват на простото, лесното, винаги достъпното. Защо не правите честен опит с това, което ви казвам? Може да изглежда много малко и незначително, но то е като семе, от което израства мощно дърво. Дайте си шанс!

В: Виждам много хора да седят тук в тишина Защо са дошли?
М: За да срещнат себе си. Там, където е домът им, светът е твърде много в тях. Тук нищо не ги безпокои и имат шанс да се откъснат от ежедневните си грижи и да се свържат със същността си.

В: Какво се учи в курс за себеосъзнаване?
М: Не е необходимо обучение. Осъзнатостта е винаги с вас. Обърнете вниманието, което отдавате навън, навътре в себе си. Не е необходима никаква нова или специална осъзнатост.

В: Помагате ли на хората индивидуално?
М: Хората идват да обсъдят своите проблеми. Очевидно те извличат някаква помощ, иначе нямаше да идват.

В: Вие винаги ли говорите с хората публично или водите и частни разговори?
М: Според техните желания. Аз не правя разлика между публично и лично.

В: Винаги ли сте достъпен или имате и други задължения?
М: Винаги съм достъпен, но най-удобни са часовете сутрин и късния следобед.

В: Разбирам, че няма по-висша работа от тази на духовния учител.
М: Върховно значение има мотивът.



 . 

Няма коментари :

Публикуване на коментар